[email protected]
Книги и филми за Белене и лагера
Тук ще намерите справка за книги и филми, посветени на Белене, лагера и режима. Списъкът включва документална, биографична, мемоарна и художествена литература на различни езици, документални и игрални филми. От тях можете да научите още, след като сте разговаряли с оцелелите от лагера и сте посетили Белене на живо или дигитално.
Натиснете бутон, за да се зареди съответният списък. Имате възможност да търсите и да подреждате книгите и филмите по различни признаци.
Всички книги
Книги за лагера
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
Заглавие
Спомени на един анархист
Автор
Любен Диков
Издателство, място, година
КООП "ХВП", София, 2018
Информация:
... На 26 септември 1937 г. попаднах в плен като боец от батальона на „Младежките анархисти“ и дълги години прекарах по затвори, лагери и каторги в Сарагоса, Саламанка, Бургос, Паленсия, Белчите, Миранда де Ебро и др. Завърнах се в България на 22 септември 1942 г., но и тук не намерих покой. Фашистката власт много се боеше да не разпространявам революционни идеи сред младежите в родното ми село. Непрекъснато ме наблюдаваха, дори ме интернираха в село Дрен, Радомирско, където водих полугладно съществуване около половин година. И комунистите не ме оставиха на мира...
Заглавие
Моят живот. Трагедията на едно поколение.
Автор
Любомир Банковски
Издателство, място, година
Св. Никола, София, 1997
Информация:
Любомир Банковски е сред най-светлите и ярки личности на българската демократична общност. Автор на книгата „Моят живот. Трагедията на едно поколение“ – завладяващ разказ за живота на последното поколение български патриоти, преминали през ужасите на комунизма и пренесли до наши дни завета на дедите.
Заглавие
Роман за името
Автор
Людмила Миндова
Издателство, място, година
Изток-Запад, София, 2017
Информация:
Познаваме я като поет, преводач и учен. Вече е автор и на проза. Първият ѝ роман се нарича „Роман за името“. В него се засягат болезнени за обществото ни теми от българската история като възродителния процес, спасяването на българските евреи, концлагерите по времето на комунизма. Книгата проследява съдбите на турци и евреи, като разкрива без евфемизъм истинските исторически факти. Има и една трета линия, която условно може да бъде наречена автобиографична, в която обаче се оглежда не една житейска история на наш съвременник. Романът умело преплита в разказа и есеистични, а дори и публицистични фрагменти, като така разширява и усилва въздействието на творбата.
Заглавие
Кратки спомени
Автор
Милан Дренчев
място, година
София, 2005
Информация:
Милан Дренчев Лазаров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е роден на 12 март 1917 година в село Винище, Северозападна България. Има завършено икономическо и юридическо образование в
СУ „Св. Кл. Охридски“. В началото на 1941 година, докато учи право, се включва в протестна акция на БЗНС „Пладне“ срещу присъединяването на България към Тристранния пакт, за което е изпратен в затвора. Освободен след
Деветосептемврийския преврат през 1944 година, при преминаването на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“ в опозиция Дренчев се присъединява към него, заради което прекарва още 13 години в затвори и лагери. В края на 1989 година оглавява възстановения БЗНС „Никола Петков“, първоначално част от коалицията Съюз на демократичните сили. Милан Дренчев е участник в Кръглата маса през 1990 година. Той е емблематична фигура за БЗНС.
Заглавие
Обратната страна на медала
Автор
Милко Икономов
Издателство, място, година
Фондация "Остров Белене", Белене, 2021
Информация:
Една уникална и неиздавана досега творба, описваща личната история на млад мъж преминал през ада на концлагера „Белене“.
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. Цветана е арестувана на 16.12.1948 г. при акция срещу анархистите в България, когато тя е на 20 години. Изпратена е лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско) през януари 1949 г. където остава до късната есен на 1952 г. През декември 1952 г. е преместена в женската част на лагера „Белене" - лагер „Щурчето“, където остава до 30.04. 1953 г. Освободена, като много други, покрай смъртта на Сталин.
След излизането си от лагерите е многократно изселвана заедно и дълго работи в нискоквалифицирани сектори.
Цветана Джерманова почина на 19.02.2024 г. на 95 годишна възраст.
Никола Даскалов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. в София. Баща му Димитър Даскалов е областен управител на Пловдив и Ксанти в Царство България. След
комунистическия преврат е разстрелян от Народния съд през февруари 1945 г.
Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница.
Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. Прекарва близо 4 месеца като следствен, след което е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”.
Прекарва в лагера над 5 месеца.
След излизането от лагера Никола работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти.
След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема
длъжности като заместник-министър, общински съветник и секретар на Столична
община.
Никола Даскалов почина на 15.01.2025 г. на 90 годишна възраст.
Кольо Вутев
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит.
През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на ТКЗС, а дядо му е бил кмет на селото.
Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни - от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства. Извеждат го, за да замества друг борец в състезание, но има късмет и не се връща.
Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст в края на 2022 г.
Тодор Анастасов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден на 23.09.1932 г. в Плевен в семейството на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград.
През ноември 1951 г. прави неуспешен опит да напусне България, което става причина за ареста му. След 51 дни следствие, Тодор е изпратен за 2 години в „Белене", без присъда.
От тях той излежава 7 месеца в лагера - от 29.12.1952 г. до 05.08.1953 г. и е освободен предсрочно. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а през 1963 г. става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина на 29.12.2023 г. на 91-годишна възраст.
Величко Велев
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 г. в София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор.
Още ученик, Величко се заема с активна подкрепа на горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е на 27.04.1951 г. в София. Следват 6 месеца следствие, през които е подлаган на системен побой, глад и тормоз. В критично физическо състояние, Величко е изпратен в„Белене“ безсрочно и без присъда през октомври 1951 г. Остава до септември 1953 г.
След лагера е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си.
Цветко Георгиев
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“.
Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая Цветко получава 12 години затвор.
Въдворен е в „Белене" през октомври 1953 г. През май 1955 г. Цветко е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. В края на юни 1956 г. го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен на 27.08.1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица.
След 1989 г. е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и съветник на лидера му. Заместник-председател е на Съюза на репресираните.
Жеко Стоянов
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско. През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
