... На 26 септември 1937 г. попаднах в плен като боец от батальона на „Младежките анархисти“ и дълги години прекарах по затвори, лагери и каторги в Сарагоса, Саламанка, Бургос, Паленсия, Белчите, Миранда де Ебро и др. Завърнах се в България на 22 септември 1942 г., но и тук не намерих покой. Фашистката власт много се боеше да не разпространявам революционни идеи сред младежите в родното ми село. Непрекъснато ме наблюдаваха, дори ме интернираха в село Дрен, Радомирско, където водих полугладно съществуване около половин година. И комунистите не ме оставиха на мира...

Документалният роман "Идеалната жертва" от Димитър Пенчев се появи в България през юни 2011 г. Предговорът към книгата е от писателя Александър Томов, който я определя като "един уникален ръкопис", разкриващ същността на комунистическата тоталитарна власт в България, както и причините за дългия и мъчителен 20-годишен демократичен преход в страната. От млад земеделец, организирал тайни кръжоци, той се превръща в противник на ДС, с която формално сътрудничи, за да я изучи отвътре. През годините Пенчев преживява осъждане на смърт, затвор, опит за бягство и репресии, включително затвор в Белене. Благодарение на международна подкрепа през 1987 г. емигрира в Париж, но през 1990 г. се завръща и става депутат, отказвайки да подпише Конституцията. През 2007 г. е обявен за агент на ДС, но документите доказват неговата борба срещу системата. Книгата завършва с призив за преоценка на истината.

Елисавета поп Антонова, известна като „зелената попадия”, е депутат от БЗНС „Никола Петков” в 6-то Велико Народно събрание (1946) от Габрово. В резултат на речта ѝ разгневени, народни представители от компартията правят опит да свалянето на Антонова от парламентарната трибуна. На 19 април 1947 г., в навечерието на Великден, организирана шайка напада „Зелената попадия” в черквата „Св. Богородица” в Габрово, като едва не я убива затова, че се обявява против отпускането на 1 млрд. лв. „в помощ на борците против фашизма”, което БРП (к) се опитва да прокара в бюджета… Въдворена е в лагера „Босна” след разтурянето на опозиция и ареста на депутатите земеделци. В резултат на нанесения ѝ побой тя не е в състояние да работи в лагера и е оставена на легло.

Дечко Драгиев не е само старателен регистратор на характери и събития. Получил великолепна езикова подготовка и богати литературни познания, той умее да задържи вниманието на читателя и да го поведе по сложните и стръмни пътеки на битието си. Сентенциите, които щедро споделя с нас, неизбежно ни настройват към този начин на мислене и търсене на аналогии. Още от първите страници личи, че е горял с огъня на високата нравственост, на пречистата любов към отечеството, на възвишените християнски добродетели.

Милан Дренчев Лазаров е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Той е роден на 12 март 1917 година в село Винище, Северозападна България. Има завършено икономическо и юридическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. В началото на 1941 година, докато учи право, се включва в протестна акция на БЗНС „Пладне“ срещу присъединяването на България към Тристранния пакт, за което е изпратен в затвора. Освободен след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, при преминаването на Българския земеделски народен съюз „Никола Петков“ в опозиция Дренчев се присъединява към него, заради което прекарва още 13 години в затвори и лагери. В края на 1989 година оглавява възстановения БЗНС „Никола Петков“, първоначално част от коалицията Съюз на демократичните сили. Милан Дренчев е участник в Кръглата маса през 1990 година. Той е емблематична фигура за БЗНС.