„Роден съм на 06.02.1923 година в китното Кочериново. Аз не съм поет, нито писател, нито гадател. Аз съм един обикновен човек с обща култура. С обикновени, разбираеми думи написах това, що съм преживял през своя живот. Моите преживявания са жестоко огледало за истината, за жестокостта, за зверствата на утопичния, на жестокия, на престъпния комунизъм. Но те са едно бледо описание, тъй като не съм поет, нито писател, нито гадател. Беден ми е речникът и не мога да намеря подходящите думи, за да изразя жестокостта на утопичния, жестокия, престъпния комунизъм.. (...) Аз, като станах на 85 години, реших да напиша що съм преживял през своя живот. Аз съм един жив свидетел на много събития.“

Роден е на 26 януари 1934 г. в с.Главан, Старозагорско. През 1952 г. е пратен в затвор в Хасково по време на опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж (ЗМС) в околията. Лежи 11 години в затвор в Пазарджик и Стара Загора. Бил е 2 пъти в лагер в Белене. Между 1952 и 1963 г. е съден, изселен и лежи в затворите в Хасково, Пазарджик и Плевен. След амнистирането му работи като строител в "Софстрой". В периода 1966 - 1970 г. следва и завършва икономика в Свищов. В периода от 1975 до 1982 г. работи като главен счетоводител в завод "Ленин" в Николаево. През 1983 - 1990 г. работи като икономист в "ОПОСО", Стара Загора. През 1989 г. активно участва във възстановяването на БЗНС "Никола Петков". На 15 март същата година се обръща чрез радио "Свободна Европа" към министър-председателя Георги Атанасов с искане за премахване на закона за разтурване на БЗНС "Никола Петков" и за амнистиране на съдените по този закон. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание (1990 - 1991). От 1992 г. заема длъжността секретар на Постоянното присъствие на БЗНС "Н. Петков".Той е сред първите, които публично се изказват за неблагополучията в управлението на СДС. През 1996 г. се кандидатира за вицепрезидент от Обединените демократични сили (ОДС), заедно с Петър Стоянов, и печели изборите на балотаж.

Красимир Илиев казва за него: „Тодор Хаджиниколов е публикувал книга след промените, която се казва „Островът на залезите“. В нея той изобщо не споменава защо е изпратен в „Белене”. Споменава за някакъв виц, който бил разказал на неподходящ човек, но дори не разказва вица. Когато човек чете неговото досие, разбира, че той е говорил против комунистите; говорил е против властта; говорил е против дружбата със Съветския съюз. Всичко това се донася на органите.” Тодор Хаджиниколов завършва Художествената академия в София през 1943 г. Затворен в Белене в началото на 50-те години на XX век. Художникът умира след тежък побой от крадци през 1999 г. в дома му.

В мемоарите си авторът разказва важни подробности за комунистическата власт в Пиринския край след 9 септември 1944 г. и за режима в Сливенския и Шуменския затвори, както и за лагера „Белене”, в които престоява в периода 1950-1956 г.

Трифон Терзийски преживял ужасите на лагера в Белене.