Красимир Илиев казва за него: „Тодор Хаджиниколов е публикувал книга след промените, която се казва „Островът на залезите“. В нея той изобщо не споменава защо е изпратен в „Белене”. Споменава за някакъв виц, който бил разказал на неподходящ човек, но дори не разказва вица. Когато човек чете неговото досие, разбира, че той е говорил против комунистите; говорил е против властта; говорил е против дружбата със Съветския съюз. Всичко това се донася на органите.” Тодор Хаджиниколов завършва Художествената академия в София през 1943 г. Затворен в Белене в началото на 50-те години на XX век. Художникът умира след тежък побой от крадци през 1999 г. в дома му.

Крум Хорозов е роден в с. Летница, Ловешко. Като студент е задържан и осъден на 20 години лишаване от свобода. Лежи 11 години до 1962 г. Свързва живота си завинаги с БЗНС през 1944 г. Става член на Земеделски младежки съюз. 20 години по-късно участва в заседанието на инициативния комитет за възстановяване на БЗНС „Н. Петков“. Като Народен представител в седмото Велико народно събрание през 1990 г. внася Закон за собствеността на земеделската земя. В периода 1990-2002 възстановява по памет скици и чертежи на лагера и затвора „Белене“, създава албум с илюстрации „Затворът Белене“. През 2010 г. по идея на Крум Хорозов те, заедно с други материали са изложени в Европейския парламент. Автор е на книгите „Озарението“, „Проиграна игра“, „Аграрната реформа“ и др.

Книгата е първото цялостно представяне на живота и творчеството на Асен Христофоров (1919-1970), един от най-значителните български писатели, пренебрегвани от критиката. Възпитаник на Робърт колеж в Цариград и London's School ot Economics, той се връща в България и съвсем млад става професор по икономика. Той бива уволнен от Университета, обвинен е в шпионаж и изпратен в Белене. След като излиза от лагера се оттегля в Говедарци и създава митичния свят на своите мацакури.

С отпечатването на трилогията за проф. Асен Христофоров Българската народна банка продължава представянето на творбите на забравени български икономисти, които оправдават своето повторно присъствие пред читателите не само с дълбочината и оригиналността на познанията си, но и с проникновеността на своите завети към поколенията.

Книгата съдържа записките на Неофит Цаков, който оцелява 13 години (1949- 1961) в комунистическите затвори и в „Белене”, запазени и издадени от дъщеря му - Весела Цакова-Цанова през 2015 г.