Тази книга надхвърля рамките на една биография на християнско семейство от времето на комунистическата диктатура в България. Тя е правдиво описание на една жестока действителност, засегнала един цял народ и по-конкретно вярващите у нас.

Една уникална и неиздавана досега творба, описваща личната история на млад мъж преминал през ада на концлагера „Белене“.

Роден е на 26 януари 1934 г. в с.Главан, Старозагорско. През 1952 г. е пратен в затвор в Хасково по време на опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж (ЗМС) в околията. Лежи 11 години в затвор в Пазарджик и Стара Загора. Бил е 2 пъти в лагер в Белене. Между 1952 и 1963 г. е съден, изселен и лежи в затворите в Хасково, Пазарджик и Плевен. След амнистирането му работи като строител в "Софстрой". В периода 1966 - 1970 г. следва и завършва икономика в Свищов. В периода от 1975 до 1982 г. работи като главен счетоводител в завод "Ленин" в Николаево. През 1983 - 1990 г. работи като икономист в "ОПОСО", Стара Загора. През 1989 г. активно участва във възстановяването на БЗНС "Никола Петков". На 15 март същата година се обръща чрез радио "Свободна Европа" към министър-председателя Георги Атанасов с искане за премахване на закона за разтурване на БЗНС "Никола Петков" и за амнистиране на съдените по този закон. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание (1990 - 1991). От 1992 г. заема длъжността секретар на Постоянното присъствие на БЗНС "Н. Петков".Той е сред първите, които публично се изказват за неблагополучията в управлението на СДС. През 1996 г. се кандидатира за вицепрезидент от Обединените демократични сили (ОДС), заедно с Петър Стоянов, и печели изборите на балотаж.

Наистина, животът на д-р Константин Кантарев е разделен между медицината, литературата и анархизма. Като лекар се дипломира през 1928 година и след десетина години практика на участъков лекар в Пазарджишките села, от 1940 г. работи като педиатър в Пловдив. Има над 100 публикации за български писатели и възрожденци. Сътрудничил е на анархистически издания. С анархизма го запознава съученикът му Илия Юруков. Юруков загива през 1923 година, а Кантарев минава през десетки полицейски участъци и затвори преди и след 9 септември 1944 година. В книгата е направено психологическо изследване на преживяванията на затворника и портрет на представителите на властта.