Преживяното, достигащо до границите на невъзможното, е не само лична драма. Авторът въвежда читателя в ада на българския „Гулаг“, който не отстъпва на фашистките концентрационни лагери.

Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000 души, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери

(Трето допълнено издание.) Влайчо Жечев – Дядо Влайчо, както го нарича народът, е български пророк, роден на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско. Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за "шарлатанин", следват обиски и задържания, докато накрая му намират вина. Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер "Белене". По свидетелства на бивши лагеристи надзирателите не спирали да го измъчват. Въпреки трудния си живот и мъчения, Дядо Влайчо умира през 1981 г. на 87 години.

В първата част на книгата са представени спомените на бащата Митьо Делчев - легионер, подложен на мъчения, но запазил достойнството си. Втората част е на Делчев-син, в която се разказва за неща, които баща му не е успял да предаде. Има и кратък спомен на дъщерята Надежда Митева Белчева. Тя е родена през ноември 1948 година. Делото на баща ѝ е от 27 юли до 6 август 1948 година. За 10 години е виждала баща си четири пъти. Периодът на историческите събития, описани в книгата, обхваща годините 1944 – 2001.

Документалният роман "Идеалната жертва" от Димитър Пенчев се появи в България през юни 2011 г. Предговорът към книгата е от писателя Александър Томов, който я определя като "един уникален ръкопис", разкриващ същността на комунистическата тоталитарна власт в България, както и причините за дългия и мъчителен 20-годишен демократичен преход в страната.