Цанко Луканов е роден в с. Осиковска Лъкавица, Ботевградско. През 1934 г. е репортер на в. „Левски”, а по-късно е редактор-уредник. Работи и като спортен редактор във в. „Дневник”. Той е един от българските лекоатлети, които пренасят олимпийския огън през територията на България на летните Олимпийски игри в Берлин и за зимните в Гармиш-Партенкирхен. През 1942 г. основава собствено издателство „Роман”. Става автор на криминални романи под псевдонима Дон Лучио, като издава над 60. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е привърженик на земеделците и е сътрудник на в. „Народно земеделско знаме”. Изключен е от Съюза на журналистите. Първи. През 1949 г. е въдворен в лагера „Богданов дол”, Пернишко. Въпреки престоя в лагера не се отказва от политическа активност. През 1952 год. отново е осъден на 14 години затвор. Преминава през Софийския и Варненския затвор, лагера „Белене”, както и през затворите в Плевен и Пазарджик. Освободен е след 9 години през 1961 г.

Kнигaтa e пocвeтeна нa 95-гoдишнинaтa oт poждeниeтo нa Бopиc Mapĸoв Янeв oт Дyпницa, ĸoйтo в пepиoдa 1949 -1951 г. e въдвopeн в лaгepa в Бeлeнe, бeз cъд, пo пoлитичecĸи пpичини. Koнцлaгepиcтът, ĸoйтo вeчe нe e cpeд нac, e бaщa нa aвтopĸaтa. Eтo ĸaĸвo ĸaзвa тя зa „Живoт c oтpязaни ĸpилe”: „Kнигaтa e oпит дa ce пoвдигнe зaвecaтa нa жecтoĸoтo лицe нa Дъpжaвнa cигypнocт и нa пpeживeния ĸoшмapeн aд oт лaгepиcти, въдвopeни в тpyдoвo-възпитaтeлнoтo oбщeжитиe в c. Бeлeнe, Cвищoвcĸo."

„Не спирай! Продължавай напред!” описва живота на анархиста и концлагерист в Белене Борис Марков.

Една изстрадана житейска истина, разказана от първо лице – истината за комунистическия терор през 50-те години. Преживян, надживян и обезсилен от силата на човешкия дух.