Книгата е първото цялостно представяне на живота и творчеството на Асен Христофоров (1919-1970), един от най-значителните български писатели, пренебрегвани от критиката. Възпитаник на Робърт колеж в Цариград и London's School ot Economics, той се връща в България и съвсем млад става професор по икономика. Той бива уволнен от Университета, обвинен е в шпионаж и изпратен в Белене. След като излиза от лагера се оттегля в Говедарци и създава митичния свят на своите мацакури.

С отпечатването на трилогията за проф. Асен Христофоров Българската народна банка продължава представянето на творбите на забравени български икономисти, които оправдават своето повторно присъствие пред читателите не само с дълбочината и оригиналността на познанията си, но и с проникновеността на своите завети към поколенията.

Книгата съдържа записките на Неофит Цаков, който оцелява 13 години (1949- 1961) в комунистическите затвори и в „Белене”, запазени и издадени от дъщеря му - Весела Цакова-Цанова през 2015 г.

Панайот Константинов Чинков е български преводач, журналист, публицист, е роден в град Елена през 1897 г. Първи журналистически опити прави още в гимназията в сп. „Ученишка мисъл”, спряно от военната цензура (1915). Следва право и философия в София, Мюнхен, Франкфурт и Берлин, но не успява да се дипломира. Усвоява пет езика, като превежда професионално от четири. Превежда повече от 60 книги. Три години е редактор на немски осведомителен бюлетин „Балкан кореспонденц” в Дортмунт, пет години редактор в Българската телеграфна агенция на осведомителния бюлетин, две години директор на Журналистическо бюро при Дружеството на столичните журналисти, от 1940 г. е политически коментатор в Радио София. През 1941-1942 г. създава и изпълнява длъжността директор на Дирекцията на националната пропаганда. На 17.09.1944 г. е арестуван, осъден от VI състав на „Народния съд” на доживотен затвор, но освободен през 1955 г. През 1956 г., по време на Унгарските събития, отново е арестуван и изпратен на лагер в Белене, където е до 1959 г. След освобождаването си е лишен от софийско жителство и живее в сeло Драгичево. Последните години от живота си прекарва във Варна, където умира през 1983 г.