[email protected]
Книги и филми за Белене и лагера
Тук ще намерите справка за книги и филми, посветени на Белене, лагера и режима. Списъкът включва документална, биографична, мемоарна и художествена литература на различни езици, документални и игрални филми. От тях можете да научите още, след като сте разговаряли с оцелелите от лагера и сте посетили Белене на живо или дигитално.
Натиснете бутон, за да се зареди съответният списък. Имате възможност да търсите и да подреждате книгите и филмите по различни признаци.
Всички книги
Книги за лагера
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
Заглавие
Капанът не щракна
Автор
Тодор Лазаров
Издателство, място, година
Славена, Варна, 1999
Заглавие
Островът на залезите. Неизпепелени спомени от Белене
Автор
Тодор Хаджиниколов
Издателство, място, година
АИ аграрен университет, Пловдив, 2007
Информация:
Красимир Илиев казва за него: „Тодор Хаджиниколов е публикувал книга след промените, която се казва „Островът на залезите“. В нея той изобщо не споменава защо е изпратен в „Белене”. Споменава за някакъв виц, който бил разказал на неподходящ човек, но дори не разказва вица. Когато човек чете неговото досие, разбира, че той е говорил против комунистите; говорил е против властта; говорил е против дружбата със Съветския съюз. Всичко това се донася на органите.” Тодор Хаджиниколов завършва Художествената академия в София през 1943 г. Затворен в Белене в началото на 50-те години на XX век. Художникът умира след тежък побой от крадци през 1999 г. в дома му.
Заглавие
Не съм живял на колене. Изповед на един политически затворник
Автор
Тодор Шалев
Издателство, място, година
Ирин-Пирин, Благоевград, 2015
Информация:
В мемоарите си авторът разказва важни подробности за комунистическата власт в Пиринския край след 9 септември 1944 г. и за режима в Сливенския и Шуменския затвори, както и за лагера „Белене”, в които престоява в периода 1950-1956 г.
Заглавие
Достоен живот
Автор
Трифон Терзийски
Издателство, място, година
Кнежа, София, 2004
Информация:
Трифон Терзийски преживял ужасите на лагера в Белене.
Заглавие
Българската голгота
Автор
Харалан Попов
Издателство, година
Издателско ателие Аб, 2005
Информация:
Авторът на книгата Харалан Попов е евангелистки пастор от Петдесятната църква в България и е сред 15-те осъдени по първия, най-жесток процес, започнал с арести през лятото на 1948 и завършил през пролетта на 1949 г. Заедно с другите проповедници той е абсурдно обвинен в шпионаж в полза на англо-американците. След нечовешки изтезания в килиите на Държавна сигурност (249 дни) и жалка пародия на правосъдие той преминава през ада на различни затвори и на концентрационния лагер край Белене. Това са цели 4805 дни (13 години) на непрестанни мъчения!
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. Цветана е арестувана на 16.12.1948 г. при акция срещу анархистите в България, когато тя е на 20 години. Изпратена е лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско) през януари 1949 г. където остава до късната есен на 1952 г. През декември 1952 г. е преместена в женската част на лагера „Белене" - лагер „Щурчето“, където остава до 30.04. 1953 г. Освободена, като много други, покрай смъртта на Сталин.
След излизането си от лагерите е многократно изселвана заедно и дълго работи в нискоквалифицирани сектори.
Цветана Джерманова почина на 19.02.2024 г. на 95 годишна възраст.
Никола Даскалов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. в София. Баща му Димитър Даскалов е областен управител на Пловдив и Ксанти в Царство България. След
комунистическия преврат е разстрелян от Народния съд през февруари 1945 г.
Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница.
Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. Прекарва близо 4 месеца като следствен, след което е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”.
Прекарва в лагера над 5 месеца.
След излизането от лагера Никола работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти.
След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема
длъжности като заместник-министър, общински съветник и секретар на Столична
община.
Никола Даскалов почина на 15.01.2025 г. на 90 годишна възраст.
Кольо Вутев
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит.
През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на ТКЗС, а дядо му е бил кмет на селото.
Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни - от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства. Извеждат го, за да замества друг борец в състезание, но има късмет и не се връща.
Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст в края на 2022 г.
Тодор Анастасов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден на 23.09.1932 г. в Плевен в семейството на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград.
През ноември 1951 г. прави неуспешен опит да напусне България, което става причина за ареста му. След 51 дни следствие, Тодор е изпратен за 2 години в „Белене", без присъда.
От тях той излежава 7 месеца в лагера - от 29.12.1952 г. до 05.08.1953 г. и е освободен предсрочно. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а през 1963 г. става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина на 29.12.2023 г. на 91-годишна възраст.
Величко Велев
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 г. в София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор.
Още ученик, Величко се заема с активна подкрепа на горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е на 27.04.1951 г. в София. Следват 6 месеца следствие, през които е подлаган на системен побой, глад и тормоз. В критично физическо състояние, Величко е изпратен в„Белене“ безсрочно и без присъда през октомври 1951 г. Остава до септември 1953 г.
След лагера е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си.
Цветко Георгиев
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“.
Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая Цветко получава 12 години затвор.
Въдворен е в „Белене" през октомври 1953 г. През май 1955 г. Цветко е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. В края на юни 1956 г. го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен на 27.08.1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица.
След 1989 г. е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и съветник на лидера му. Заместник-председател е на Съюза на репресираните.
Жеко Стоянов
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско. През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
