Панайот Константинов Чинков е български преводач, журналист, публицист, е роден в град Елена през 1897 г. Първи журналистически опити прави още в гимназията в сп. „Ученишка мисъл”, спряно от военната цензура (1915). Следва право и философия в София, Мюнхен, Франкфурт и Берлин, но не успява да се дипломира. Усвоява пет езика, като превежда професионално от четири. Превежда повече от 60 книги. Три години е редактор на немски осведомителен бюлетин „Балкан кореспонденц” в Дортмунт, пет години редактор в Българската телеграфна агенция на осведомителния бюлетин, две години директор на Журналистическо бюро при Дружеството на столичните журналисти, от 1940 г. е политически коментатор в Радио София. През 1941-1942 г. създава и изпълнява длъжността директор на Дирекцията на националната пропаганда. На 17.09.1944 г. е арестуван, осъден от VI състав на „Народния съд” на доживотен затвор, но освободен през 1955 г. През 1956 г., по време на Унгарските събития, отново е арестуван и изпратен на лагер в Белене, където е до 1959 г. След освобождаването си е лишен от софийско жителство и живее в сeло Драгичево. Последните години от живота си прекарва във Варна, където умира през 1983 г.

Иван Шаламанов се включва в редиците на ЗЕМС (младежки земеделски съюз). На по-късен етап се оформя като последователен николапетковист и това определя житейската му философия. През всичките години – в казармата, на фронта, в затвора той не изневерява на земеделската идея. Заради нея той прекарва почти 25 години по затворите. В книгата „Изпълних дълга си” увлекателно разказва за борбите и перипетиите в своя живот. Започва да я пише късно, но на един дъх успява да предаде атмосферата на неговите лични преживявания и чувства.

В мемоарите си авторът разказва важни подробности за комунистическата власт в Пиринския край след 9 септември 1944 г. и за режима в Сливенския и Шуменския затвори, както и за лагера „Белене”, в които престоява в периода 1950-1956 г.

Кирил Шемков, адвентистки проповедник, през 1949 е въдворен в концлагера Белене и прекарва 7 години в него.

Незабравим разказ за превратностите на историята в зловещите им, пародийно-гротескни форми, за вината и невъзможната любов, за разнопосочните пътища към спасението. Началните страници ни пренасят в дома за сираци в имението на красивата госпожица Моника по време на Втората световна война. Под нежните ѝ грижи, съпроводени от жертвени жестове за оцеляването им, нейните възпитаници, сред които е любимецът ѝ Вит, изживяват съзряването си. После историята ни понася към 50-те години и един женски трудововъзпитателен лагер – място на неистови физически и психически извращения, където като „фашистки развратници“ са въдворени Моника и любимото момиче на Вит. Лекар в лагера, Вит прилага изумителни методи, за да лекува травмите и душите им.