Иван Шаламанов се включва в редиците на ЗЕМС (младежки земеделски съюз). На по-късен етап се оформя като последователен николапетковист и това определя житейската му философия. През всичките години – в казармата, на фронта, в затвора той не изневерява на земеделската идея. Заради нея той прекарва почти 25 години по затворите. В книгата „Изпълних дълга си” увлекателно разказва за борбите и перипетиите в своя живот. Започва да я пише късно, но на един дъх успява да предаде атмосферата на неговите лични преживявания и чувства.

В мемоарите си авторът разказва важни подробности за комунистическата власт в Пиринския край след 9 септември 1944 г. и за режима в Сливенския и Шуменския затвори, както и за лагера „Белене”, в които престоява в периода 1950-1956 г.

Кирил Шемков, адвентистки проповедник, през 1949 е въдворен в концлагера Белене и прекарва 7 години в него.

Незабравим разказ за превратностите на историята в зловещите им, пародийно-гротескни форми, за вината и невъзможната любов, за разнопосочните пътища към спасението. Началните страници ни пренасят в дома за сираци в имението на красивата госпожица Моника по време на Втората световна война. Под нежните ѝ грижи, съпроводени от жертвени жестове за оцеляването им, нейните възпитаници, сред които е любимецът ѝ Вит, изживяват съзряването си. После историята ни понася към 50-те години и един женски трудововъзпитателен лагер – място на неистови физически и психически извращения, където като „фашистки развратници“ са въдворени Моника и любимото момиче на Вит. Лекар в лагера, Вит прилага изумителни методи, за да лекува травмите и душите им.