„Във вихъра на борбата“ е сборника с документални разкази и стихове, публикувани в Париж през 1979 г. от Никола П. Вълов (Бежански) (1930-1993), който е български земеделец. Завършва гимназия в Плевен, пише стихове и тренира бокс. Той е най-младият политически затворник измежду водачите на БЗНС „Никола Петков“. След като отлежава половината от присъдата си е амнистиран, но непрекъснато е следен и привикван от ДС. През 1974 г. емигрира в Италия, после се установява в Париж.

„Роден съм на 06.02.1923 година в китното Кочериново. Аз не съм поет, нито писател, нито гадател. Аз съм един обикновен човек с обща култура. С обикновени, разбираеми думи написах това, що съм преживял през своя живот. Моите преживявания са жестоко огледало за истината, за жестокостта, за зверствата на утопичния, на жестокия, на престъпния комунизъм. Но те са едно бледо описание, тъй като не съм поет, нито писател, нито гадател. Беден ми е речникът и не мога да намеря подходящите думи, за да изразя жестокостта на утопичния, жестокия, престъпния комунизъм.. (...) Аз, като станах на 85 години, реших да напиша що съм преживял през своя живот. Аз съм един жив свидетел на много събития.“

Преживените ужаси в югославските затвори и концлагери Блага Божинова описва първоначално в поредица от спомени, които излизат от печат в българската преса, като заради големия интерес и отзиви накрая са издадени и в книга - „Изповед от Титовия „рай“ от 1992 г. и по-дълъг вариант „Жертвено поколение“ от 1996 г. В своите спомени освен за жестоките сръбски инквизиции Божинова говори и за налагания от сърбите в Македония македонизъм, целящ да пречупи и денационализира македонските българи .

ТВО означава „трудововъзпитателно общежитие". За методите на възпитание ще прочетете в тази книга. Уверявам ви, че няма да ви е леко. И не само заради ужасите, които ви причакват на всяка страница. А и заради страшния въпрос: ,,3ащо бе всичко това?" И заради още по-страшния: „В какъв свят живяхме досега всички ние?" Отговорът е: „В лагера. В соц-конц-лагера". Телените мрежи, които ограждаха Народна република България, са същите, които ограждат човешкото безумие край Ловеч, на остров Персин, в лагерите Куциян, Богданов дол, Ножарево, Скравена и на още доста места. Концлагерите са просто концентрат на всичко онова, което характеризира действителността във все по-бившия ни социалистически лагер.

Един уникален документ за концлагера на остров Персин! Така може да бъде определен разказа на бившия лагерист Стефан Бочев за най-големия политически лагер край Белене по времето на комунистическия режим.