„Моят живот и моята съдба“ проследява житейския и най-вече професионален път на офицера Андрей Андреев. Оклеветен от един кариерист пред „Народния съд“ в София през 1945 г., той бива осъден и след седем месеца помилван. След като бива изселен в с. Якимово, през 1956 г. полковникът е изпратен в лагер „Белене“, където издържа на тежкия режим три години до закриването му. До края на живота си не успява да види оправдателната си присъда.

„... Действието в книгата се развива почти изцяло в лагера „Белене“ на остров Персин, концентрирано в няколко образа, сред които изпъкват двама герои – докторът лагерист Айранов и съветският офицер от НКГБ Тархов. Целият роман е изграден като шахматна партия, в която всеки герой има своя аналог сред черно-белите фигури.“

Петър Байчев ни оставя един много рядък жанр, свидетелстване за онази реалност, и поради това представлява особена ценност. Свидетелстване не с думи, а с изображения, пренасящи до нас през времето части от самата текстура на човешките същества, затворени зад бодливата тел.

Любомир Банковски е сред най-светлите и ярки личности на българската демократична общност. Автор на книгата „Моят живот. Трагедията на едно поколение“ – завладяващ разказ за живота на последното поколение български патриоти, преминали през ужасите на комунизма и пренесли до наши дни завета на дедите.

"Роден е на 15 май 1931 година в село Каравелово. Завършва в Първа мъжка гимназия в Пловдив. Умира през 2017 г. От януари 1951 до декември 1960 г. е в затвора по политически причини. Настоявал е за разрешаване дейността на БЗНС ""Никола Петков"". През 1950 г. е принуден да се укрива заради участие във възстановяване на ЗМС, а следващата година е заловен и осъден на 15 години. За същата си дейност по-големите му 2 братя са осъдени на смърт и разстреляни в 1 ден. По онова време бащата излежава 5-годишна присъда на остров Белене. Почива в затвора. Третият му брат също е репресиран. В затвора Димитър Баталов често е малтретиран. При спешна нужда (спукан апендикс и последвала остра криза) около него се оказват 2 затворници лекари - д-р Петър Дертлиев и д-р Никола Грозев, които при полеви условия и подръчни средства му правят операция и го спасяват."