Впечатляваща документална хроника на ежедневния терор, на който e подложен българския народ след преврата на девети септември 1944 г. Читателят ще намери в книгата изключително богат материал, документиращ физическия терор, гаврата с човешкото достойнство и посегателството върху основните права и свободи на българските граждани.

Книгата е историята на един „Бивш“ човек, чийто живот бе прекършен от комунистическата „народна власт“, но който въпреки 10-годишните нечовешки издевателства в затвори и лагери и 33-годишните репресии след това от Държавна сигурност успя да запази достойнството си и непреклонния си дух.

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции. Познавач на много съвременни и древни езици. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу и др. „Напускайки концлагера „Богданов дол“ преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта…“ – Владимир Свинтила