Петър Семерджиев е един от най-активните български политически емигранти от годините на комунизма в България. Той е най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в заговор срещу властта. След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран. Емигрира в Израел със съпругата си проф. Ема Герон. Превръща се в един от най-изявените противници на комунистическата власт в България. Опитите да бъде ликвидиран от Държавна сигурност са неуспешни. П. Семерджиев умира през 2008 г. в Йерусалим на 91 години. Спомените му разкриват малко известни и неудобни факти за политиката на БКП и дейността на нейните функционери преди и след 9 септември 1944 г.

Михаил Станчев е роден през 1931 г. в с. Боздуганово, Старозагорско. Семейството е заможно и въпреки че завършва с отличие гимназия, не му е разрешено да продължи образованието си. Той е преследван от „народната власт“ и два пъти лежи за по три години в затвора. В даден момент едновременно с него са затворени баща му и дядо му, противници на „колективизацията“. Младежът, виждайки, че в Родината му няма бъдеще за него, се добира през границата до Гърция. След доста премеждия се установява в Швейцария, където завършва медицина. Д-р Михаил Станчев написва „Под игото на освободителя“ през периода 1973-1974 г., като по тематика книгата е паралел на първите творби на Александър Солженицин. Повестта е първата българска белетристична творба в жанра „емигрантска литература“. Оригиналът е написан и издаден на френски език, а настоящият превод е първото му българско издание.

Кирил Тонев е роден на 21 април 1925 г. в с. Дебелилак, Радомирско. Завършва 2-ра мъжка гимназия в София, участва в Отечествената война като доброволец. През 1947 г. заминава да учи архитектура във Виена. След две години и половина следване е арестуван от ДС по обвинение в опозиционерска и антидържавна дейност. Екстрадиран в България, той е осъден на 12 години затвор. Излежава присъдата си в различни затвори и лагери. След освобождаването му през 1960 г. работи като художник-приложник. Член е на творческия фонд на СБХ и на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти. Книгата е изповед за преживяното от Кирил Тонев, книга с документална и човешка стойност.