[email protected]
Книги и филми за Белене и лагера
Тук ще намерите справка за книги и филми, посветени на Белене, лагера и режима. Списъкът включва документална, биографична, мемоарна и художествена литература на различни езици, документални и игрални филми. От тях можете да научите още, след като сте разговаряли с оцелелите от лагера и сте посетили Белене на живо или дигитално.
Натиснете бутон, за да се зареди съответният списък. Имате възможност да търсите и да подреждате книгите и филмите по различни признаци.
Всички книги
Книги за лагера
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
в Белене Книги за други лагери Художествена литература Чуждестранни издания Филми
Заглавие
От Богданов дол до Белене
Автор
Стайко Георгиев
Издателство, място, година
Мак-П, хасково, 1998
Информация:
Стайко Стайков Георгиев е роден на 31 януари 1922 година в село Подкрепа - Хасковско. За пръв път е арестуван на 1 януари 1949 година. Следват разпити, инквизиции, концлагери в Богданов Дол и Белене. Дълги години лежи в затворите в Хасково, Шумен и Варна.
Заглавие
Спомен за един провален живот
Автор
Стефан Власков
Издателство, място, година
Иван Вазов, София, 2001
Информация:
„...по улиците убиват хора, започват арести. И още на 13 септември, въпреки че е непълнолетен, бива задържан в импровизиран арест във вътрешния двор на общината. Поводът е смехотворен: занесъл е вещите на бащата на обичаното от него момиче, попаднал в затвора, в резултат на което сам е прибран "за малка справка". (...) Принуден е да лежи по очи на пода, без да мърда, коленете го болят нетърпимо, в подземието цари пълен мрак. От време на време дежурният удря с приклада на пушката си по вратата и заплашва, че всички ще бъдат откарани на гробищата за разстрел. Стефан Власков свидетелства, че никога не ще забрави първия разпит, проведен от Бушмена (Георги
Николов) – партизанин, с вдигнати на масата крака, който силно му напомня на враждебните и сурови герои от хитлеристкото пропагандно кино. Една сутрин Бушмена му съобщава, че го пускат, но да внимава в картинката – оттук насетне всяка негова крачка щяла да бъде следена. Оказва се, че „народната власт“ не си пилее думите напразно. През следващите години Стефан Власков е многократно задържан и бит в милицията.“…
Заглавие
Капанът не щракна
Автор
Тодор Лазаров
Издателство, място, година
Славена, Варна, 1999
Заглавие
Спомени за израстването
Автор
Христо Колев
Издателство, място, година
Арт издат – 5, София, 2006
Информация:
Много години спомените на Христо Колев бяха в ръкопис, но вече книгата е факт. След прочитането читателят не може да остане равнодушен към героичното минало на човек посветил и изстрадал целия си живот за каузата на анархизма. Ако „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов са една голяма ценност за всеки българин, то биографичните спомени на Христо К. Йорданов са същата ценност за всеки анархист.
Заглавие
Секретното дело за лагерите
Автор
Христо Христов
Издателство, място, година
Сиела, София, 2012
Информация:
„Секретното дело за лагерите“ е ново издание на първата документална книга на Христо Христов и първата книга в поредицата „Памет“, посветена на 50 години от закриването на лагерите в България.
През 1998 г. разследващият журналист получава безпрецедентен достъп до архива на секретното дело на прокуратурата за престъпленията на последните лагери на комунизма в България край Ловеч и Скравена. Изградена върху оцелели архиви, документи и свидетелските показания на вдъхновителите, извършителите на престъпленията в лагерите и оцелелите жертви, книгата за първи път разкрива редица неизвестни факти от една от най-черните страници в историята на България.
Очаквайте скоро
Очаквайте през месец май - възможност да посетите Белене и лагера като предварително си изберете гид и резервирате дата за своето посещение.
Цветана Джерманова
4 години и 5 месеца в лагери
Провинение: анархистка
Цветана Джерманова (1928-2024) е родена на 20.03.1928 г. Цветана завършва начално училище в с. Лесковец и прогимназия в с. Батановци.
От 1946 г. започва да се интересува от идеите на анархизма. Цветана е арестувана на 16.12.1948 г. при акция срещу анархистите в България, когато тя е на 20 години. Изпратена е лагера за принудителен труд в с. Босна (Силистренско) през януари 1949 г. където остава до късната есен на 1952 г. През декември 1952 г. е преместена в женската част на лагера „Белене" - лагер „Щурчето“, където остава до 30.04.1953 г. Освободена, като много други, покрай смъртта на Сталин. Според архива на Държавна сигурност Цветана е подписала декларация за сътрудничество докато е в лагера „Белене", но няма данни някога да е давала каквито и да е сведения.
След излизането си от лагерите е многократно изселвана и дълго работи в нискоквалифицирани сектори.
Цветана Джерманова почина на 19.02.2024 г. на 95 годишна възраст.
Никола Даскалов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: син на областен управител в Царство България
Никола Даскалов е роден на 08.09.1934 г. в София. Баща му Димитър Даскалов е областен управител на Пловдив и Ксанти в Царство България. Съден от Народния съд след Девети септември, смъртната му присъда е изпълнена през февруари 1945 г.
Никола и майка му са изселени от София и се установяват в с. Голяма Брестница.
Никола е с „вражески“ произход и през 1953 г. е арестуван по инсценирани обвинения. След близо 4 месеца като следствен, той е изпратен в „Белене” за 3 години „превъзпитание”.
Прекарва в лагера над 5 месеца. Никола е вербуван от Държавна сигурност докато е в лагера „Белене“. По това време е на 18 години. В редица интервюта, както и тук на този сайт, той открито говори за репресията на Държавна сигурност и травмата на вербувания човек.
След излизането от лагера Никола работи неквалифициран труд, после е фотограф и служител в различни държавни институти.
След края на режима участва активно в обществения и политически живот и заема различни длъжности като заместник министър и др.
Никола Даскалов почина на 15.01.2025 г. на 90 годишна възраст.
Кольо Вутев
42 дни в лагерa „Слънчев бряг“ край Ловеч
Провинение: „хулиган”, син на опозиционер
Кольо Вутев (1940-2022) е състезател и треньор по борба, роден на 10.09.1940 г. в с. Торос, общ. Луковит.
През 1959 г., едва 18-годишен, Кольо е въдворен без съд и присъда в лагера край Ловеч, наричан „Слънчев бряг“. Причината – буйният му нрав, считан е за хулиган. Вероятно роля изиграва и това, че баща му се противопоставя на изземването на собствеността на селяните и формирането на ТКЗС, а дядо му е бил кмет на селото.
Кольо прекарва в лагера „Слънчев бряг“ 42 дни - от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., през които става свидетел на жестоки и садистични убийства. Извеждат го, за да замества друг борец в състезание, но има късмет и не се връща.
Кольо Вутев почина на 82 годишна възраст в края на 2022 г.
Тодор Анастасов
9 месеца в арест и лагер
Провинение: опит за бягство извън България
Тодор Анастасов (1932-2023) е роден на 23.09.1932 г. в Плевен в семейството на царски офицер. След 1944 г. цялото семейство е изселено в Ботевград.
През ноември 1951 г. прави неуспешен опит да напусне България, което става причина за ареста му. След 51 дни следствие, Тодор е изпратен за 2 години в „Белене", без присъда.
От тях той излежава 7 месеца в лагера - от 29.12.1952 г. до 05.08.1953 г. и е освободен предсрочно. След излизането от Белене успява да запише висше образование и завършва физика. Намира си работа като учител в Перник, после в лаборатория, а през 1963 г. става научен сътрудник в БАН.
След падането на комунистическия режим Тодор Анастасов е председател на Съюза на репресираните в България.
Тодор почина на 29.12.2023 г. на 91-годишна възраст.
Величко Велев
2 години и 5 месеца в арест и лагер
Провинение: участник в съпротивата
Величко Велев е роден на 18.03.1933 г. в София. Бащиният му ресторант е отнет с настъпването на комунизма, както и всички имоти и активи на семейството. Баща му се спасява по чудо от разстрел, а семейството живее на палатка в собствения си двор.
Още ученик, Величко се заема с активна подкрепа на горянското движение и организира въоръжени ученически съпротивителни формации.
Арестуван е на 27.04.1951 г. в София. Следват 6 месеца следствие, през които е подлаган на системен побой, глад и тормоз. В критично физическо състояние, Величко е изпратен в„Белене“ безсрочно и без присъда през октомври 1951 г. Остава до септември 1953 г.
След лагера е арестуван още 3 пъти по различни скалъпени обвинения, преследван от ДС през целия си живот, никога не възвръща наследството си.
Цветко Георгиев
3 години и 4 месеца в арест, лагер и затвори
Провинение: земеделец, опозиционер
Цветко Георгиев е роден на 26.02.1935 г. в с. Потоп, общ. Елин Пелин. Баща му е убит при престрелка с комунисти в Македония, а семейството му е обявено за „кулаци“.
Цветко се включва в опозиционна организация, заради което е арестуван и съден за „въоръжена борба против народната власт“. Исканата присъда е смърт, но накрая Цветко получава 12 години затвор.
Въдворен е в „Белене" през октомври 1953 г. През май 1955 г. Цветко е преместен в затвора-болница в Кюстендил, защото е болен от туберкулоза. В края на юни 1956 г. го местят в затвора в Пазарджик, откъдето е освободен на 27.08.1956 г. След освобождаването си Цветко е принуден да работи в мини и пещи в Кърджали, Перник, Горна Оряховица.
След 1989 г. е активист във възстановения БЗНС „Никола Петков“ и съветник на лидера му. Заместник-председател е на Съюза на репресираните.
Жеко Стоянов
3 години и 1 месец в арест и политически затвори
Провинение: противодържавна дейност
Жеко Стоянов е политически затворник, опозиционер и политик. Роден е на 04.05.1939 г. в село Люлин, Ямболско. През 1961 г. като студент е арестуван и осъден на смърт за съпротива срещу комунистическата власт. Процесът се провежда публично в Ямбол. Впоследствие присъдата му е заменена с дългогодишен затвор.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
През 1964 г. наред с политически затворници, Жеко Стоянов е амнистиран и освободен от старозагорския затвор. Налага се да се препитава с тежък физически труд – хамалин, бояджия, миньор. В продължение на 22 години работи в подземните рудници.
След промените в България през 1989 г. Жеко Стоянов става част от политическия живот, а през 1997 г. е избран за народен представител от Обединените демократични сили (ОДС). На 60 годишна възраст се дипломира като икономист.
През целия си живот той остава символ на съпротивата срещу репресивния режим и на непреклонния дух за свобода.
Мехмед Тюркер
4 години в лагери и изселничество
Провинение: притежание на турска музика и литература
Мехмед Тюркер е български гражданин от турски произход, роден на 20 май 1950 г. в село Синделци, област Кърджали. Завършва гимназия в Крумовград и следва турска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Работи като учител в района, където се сприятелява с писателя-активист Юмер Осман Ерендорук. Това познанство води до неговото задържане и разследване.
На 3 януари 1985 г. е арестуван и въдворен в лагер „Белене“. След освобождаването му е преместен в лагера край Бобов дол, а по-късно е изселен в кюстендилско село. През 1989 г. е експулсиран в Турция, където започва работа като журналист във вестник „Тюркие" и пише мемоарите си. Като кореспондент отразява събитията около т.нар. „голямата екскурзия" през 1989 г.
Мехмед Тюркер е известен с обществената си дейност. Автор е на книги, множество статии и документален филм, отразяващи живота на турското малцинство в България през втората половина на 20-ти век.
На 3 януари 1985 г. е арестуван и въдворен в лагер „Белене“. След освобождаването му е преместен в лагера край Бобов дол, а по-късно е изселен в кюстендилско село. През 1989 г. е експулсиран в Турция, където започва работа като журналист във вестник „Тюркие" и пише мемоарите си. Като кореспондент отразява събитията около т.нар. „голямата екскурзия" през 1989 г.
Мехмед Тюркер е известен с обществената си дейност. Автор е на книги, множество статии и документален филм, отразяващи живота на турското малцинство в България през втората половина на 20-ти век.
