Петър Семерджиев е един от най-активните български политически емигранти от годините на комунизма в България. Той е най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в заговор срещу властта. След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран. Емигрира в Израел със съпругата си проф. Ема Герон. Превръща се в един от най-изявените противници на комунистическата власт в България. Опитите да бъде ликвидиран от Държавна сигурност са неуспешни. П. Семерджиев умира през 2008 г. в Йерусалим на 91 години. Спомените му разкриват малко известни и неудобни факти за политиката на БКП и дейността на нейните функционери преди и след 9 септември 1944 г.

Впечатляваща документална хроника на ежедневния терор, на който e подложен българския народ след преврата на девети септември 1944 г. Читателят ще намери в книгата изключително богат материал, документиращ физическия терор, гаврата с човешкото достойнство и посегателството върху основните права и свободи на българските граждани.

Стайко Стайков Георгиев е роден на 31 януари 1922 година в село Подкрепа - Хасковско. За пръв път е арестуван на 1 януари 1949 година. Следват разпити, инквизиции, концлагери в Богданов Дол и Белене. Дълги години лежи в затворите в Хасково, Шумен и Варна.

„...по улиците убиват хора, започват арести. И още на 13 септември, въпреки че е непълнолетен, бива задържан в импровизиран арест във вътрешния двор на общината. Поводът е смехотворен: занесъл е вещите на бащата на обичаното от него момиче, попаднал в затвора, в резултат на което сам е прибран "за малка справка". (...) Принуден е да лежи по очи на пода, без да мърда, коленете го болят нетърпимо, в подземието цари пълен мрак. От време на време дежурният удря с приклада на пушката си по вратата и заплашва, че всички ще бъдат откарани на гробищата за разстрел. Стефан Власков свидетелства, че никога не ще забрави първия разпит, проведен от Бушмена (Георги Николов) – партизанин, с вдигнати на масата крака, който силно му напомня на враждебните и сурови герои от хитлеристкото пропагандно кино. Една сутрин Бушмена му съобщава, че го пускат, но да внимава в картинката – оттук насетне всяка негова крачка щяла да бъде следена. Оказва се, че „народната власт“ не си пилее думите напразно. През следващите години Стефан Власков е многократно задържан и бит в милицията.“…