Авторът на книгата Харалан Попов е евангелистки пастор от Петдесятната църква в България и е сред 15-те осъдени по първия, най-жесток процес, започнал с арести през лятото на 1948 и завършил през пролетта на 1949 г. Заедно с другите проповедници той е абсурдно обвинен в шпионаж в полза на англо-американците. След нечовешки изтезания в килиите на Държавна сигурност (249 дни) и жалка пародия на правосъдие той преминава през ада на различни затвори и на концентрационния лагер край Белене. Това са цели 4805 дни (13 години) на непрестанни мъчения!

Книгата е историята на един „Бивш“ човек, чийто живот бе прекършен от комунистическата „народна власт“, но който въпреки 10-годишните нечовешки издевателства в затвори и лагери и 33-годишните репресии след това от Държавна сигурност успя да запази достойнството си и непреклонния си дух.

Петър Пайков е роден през 1938 г. в гр. Бургас. Работил е като прокурор в родния си град, а след това – в Главна прокуратура (по-късно Върховна касационна прокуратура). От 1985 г. до 1988 г. е бил Главен секретар на Съюза на юристите в България, а от 1988 г. до пенсионирането си – прокурор във ВКП. Пише поезия, белетристика и публицистика. Негови стихотворения и документални разкази са печатани в пресата и в литературни алманаси. Публикувал е множество статии в различни вестници и списания на криминални, правни и социално-етични теми. В настоящата книга темата е насилието с неговите многообразни прояви.

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции. Познавач на много съвременни и древни езици. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу и др. „Напускайки концлагера „Богданов дол“ преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта…“ – Владимир Свинтила