Книгата е историята на един „Бивш“ човек, чийто живот бе прекършен от комунистическата „народна власт“, но който въпреки 10-годишните нечовешки издевателства в затвори и лагери и 33-годишните репресии след това от Държавна сигурност успя да запази достойнството си и непреклонния си дух.

Петър Пайков е роден през 1938 г. в гр. Бургас. Работил е като прокурор в родния си град, а след това – в Главна прокуратура (по-късно Върховна касационна прокуратура). От 1985 г. до 1988 г. е бил Главен секретар на Съюза на юристите в България, а от 1988 г. до пенсионирането си – прокурор във ВКП. Пише поезия, белетристика и публицистика. Негови стихотворения и документални разкази са печатани в пресата и в литературни алманаси. Публикувал е множество статии в различни вестници и списания на криминални, правни и социално-етични теми. В настоящата книга темата е насилието с неговите многообразни прояви.

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции. Познавач на много съвременни и древни езици. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу и др. „Напускайки концлагера „Богданов дол“ преди около четиридесет години, обещах на приятелите си, че ще напиша книга за нашите преживявания. Четири десетилетия отлагах. Сега, на зряла възраст, се връщам към ония преживелици на младостта…“ – Владимир Свинтила

Петър Семерджиев е един от най-активните български политически емигранти от годините на комунизма в България. Той е най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в заговор срещу властта. След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран. Емигрира в Израел със съпругата си проф. Ема Герон. Превръща се в един от най-изявените противници на комунистическата власт в България. Опитите да бъде ликвидиран от Държавна сигурност са неуспешни. П. Семерджиев умира през 2008 г. в Йерусалим на 91 години. Спомените му разкриват малко известни и неудобни факти за политиката на БКП и дейността на нейните функционери преди и след 9 септември 1944 г.