Петър Семерджиев е един от най-активните български политически емигранти от годините на комунизма в България. Той е най-младият кандидат-член на ЦК на БКП на V конгрес на партията (1948), но след процеса срещу Трайчо Костов е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в заговор срещу властта. След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран. Емигрира в Израел със съпругата си проф. Ема Герон. Превръща се в един от най-изявените противници на комунистическата власт в България. Опитите да бъде ликвидиран от Държавна сигурност са неуспешни. П. Семерджиев умира през 2008 г. в Йерусалим на 91 години. Спомените му разкриват малко известни и неудобни факти за политиката на БКП и дейността на нейните функционери преди и след 9 септември 1944 г.

Борислав Скочев вади на бял свят цялата потресаваща истина за острова, който уби свободния човек. В книгата са проследени периодите на съществуване на лагера, законовите основания за въдворяване, организацията на концлагерната система, стопанската дейност и принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, медицинската помощ, опитите за бягства, разстрелите. А също проявите на съпротива срещу смазването на човешкия дух.

„Народите, или може би само нашият народ, твърде бързо забравят. Колцина вече са онези, които си спомнят за терора след „деветосептемврийското въстание“, за невинно убитите, за несправедливо осъдените, за изпратените по лагерите, за интернираните семейства, за безброя душевни и битови мъчения, на които бяхме подложени цели 45 години. Нашите дядовци и прадядовци безхитростно са записвали в своите тефтери преживелиците си по време на турското владичество. Един от тях ги е започнал с „Писахме, да се знае“. Навярно това ме е подтикнало да запиша разказите на трима от безброя мъченици на комунистическата диктатура.“