„Във вихъра на борбата“ е сборника с документални разкази и стихове, публикувани в Париж през 1979 г. от Никола П. Вълов (Бежански) (1930-1993), който е български земеделец. Завършва гимназия в Плевен, пише стихове и тренира бокс. Той е най-младият политически затворник измежду водачите на БЗНС „Никола Петков“. След като отлежава половината от присъдата си е амнистиран, но непрекъснато е следен и привикван от ДС. През 1974 г. емигрира в Италия, после се установява в Париж.

Книгата на Никола Даскалов е уникална за нашата мемоаристика, тя е за разказа, който все отлагаме или не искаме да ни буди в сънищата. Този разказ го няма по учебникарските страници, за него се мълчи упорито и много се предъвква, разпилява или се появява ей така, между другото. Това е било действителност за повече от 100 000 души, а прецизните преброявания сочат, че повече от 300 000 са преминали през ужасите на родните концлагери

„В комунистическите затвори и концлагери се влизаше лесно - заради дреха, заради прическа, заради виц, заради музика, заради книга, даже заради усмивка. Излизането от комунистически затвор /ако е писано!/ с високо вдигната глава е житейският изпит на нашето поколение. Колко хора го издържаха…“ – Николай Галев

Панайот Константинов Чинков е български преводач, журналист, публицист, е роден в град Елена през 1897 г. Първи журналистически опити прави още в гимназията в сп. „Ученишка мисъл”, спряно от военната цензура (1915). Следва право и философия в София, Мюнхен, Франкфурт и Берлин, но не успява да се дипломира. Усвоява пет езика, като превежда професионално от четири. Превежда повече от 60 книги. Три години е редактор на немски осведомителен бюлетин „Балкан кореспонденц” в Дортмунт, пет години редактор в Българската телеграфна агенция на осведомителния бюлетин, две години директор на Журналистическо бюро при Дружеството на столичните журналисти, от 1940 г. е политически коментатор в Радио София. През 1941-1942 г. създава и изпълнява длъжността директор на Дирекцията на националната пропаганда. На 17.09.1944 г. е арестуван, осъден от VI състав на „Народния съд” на доживотен затвор, но освободен през 1955 г. През 1956 г., по време на Унгарските събития, отново е арестуван и изпратен на лагер в Белене, където е до 1959 г. След освобождаването си е лишен от софийско жителство и живее в сeло Драгичево. Последните години от живота си прекарва във Варна, където умира през 1983 г.