„...по улиците убиват хора, започват арести. И още на 13 септември, въпреки че е непълнолетен, бива задържан в импровизиран арест във вътрешния двор на общината. Поводът е смехотворен: занесъл е вещите на бащата на обичаното от него момиче, попаднал в затвора, в резултат на което сам е прибран "за малка справка". (...) Принуден е да лежи по очи на пода, без да мърда, коленете го болят нетърпимо, в подземието цари пълен мрак. От време на време дежурният удря с приклада на пушката си по вратата и заплашва, че всички ще бъдат откарани на гробищата за разстрел. Стефан Власков свидетелства, че никога не ще забрави първия разпит, проведен от Бушмена (Георги Николов) – партизанин, с вдигнати на масата крака, който силно му напомня на враждебните и сурови герои от хитлеристкото пропагандно кино. Една сутрин Бушмена му съобщава, че го пускат, но да внимава в картинката – оттук насетне всяка негова крачка щяла да бъде следена. Оказва се, че „народната власт“ не си пилее думите напразно. През следващите години Стефан Власков е многократно задържан и бит в милицията.“…

През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност – комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя – насилието, издевателствата, лагерите, изселванията… „Когато капят кестените” е предопределена модерна класика, която без съмнение ще остане като един от най-големите романи в българската литература.

„Роден съм на 06.02.1923 година в китното Кочериново. Аз не съм поет, нито писател, нито гадател. Аз съм един обикновен човек с обща култура. С обикновени, разбираеми думи написах това, що съм преживял през своя живот. Моите преживявания са жестоко огледало за истината, за жестокостта, за зверствата на утопичния, на жестокия, на престъпния комунизъм. Но те са едно бледо описание, тъй като не съм поет, нито писател, нито гадател. Беден ми е речникът и не мога да намеря подходящите думи, за да изразя жестокостта на утопичния, жестокия, престъпния комунизъм.. (...) Аз, като станах на 85 години, реших да напиша що съм преживял през своя живот. Аз съм един жив свидетел на много събития.“

Роден е на 26 януари 1934 г. в с.Главан, Старозагорско. През 1952 г. е пратен в затвор в Хасково по време на опит за възстановяване на Съюза на земеделската младеж (ЗМС) в околията. Лежи 11 години в затвор в Пазарджик и Стара Загора. Бил е 2 пъти в лагер в Белене. Между 1952 и 1963 г. е съден, изселен и лежи в затворите в Хасково, Пазарджик и Плевен. След амнистирането му работи като строител в "Софстрой". В периода 1966 - 1970 г. следва и завършва икономика в Свищов. В периода от 1975 до 1982 г. работи като главен счетоводител в завод "Ленин" в Николаево. През 1983 - 1990 г. работи като икономист в "ОПОСО", Стара Загора. През 1989 г. активно участва във възстановяването на БЗНС "Никола Петков". На 15 март същата година се обръща чрез радио "Свободна Европа" към министър-председателя Георги Атанасов с искане за премахване на закона за разтурване на БЗНС "Никола Петков" и за амнистиране на съдените по този закон. Народен представител в 7-ото Велико народно събрание (1990 - 1991). От 1992 г. заема длъжността секретар на Постоянното присъствие на БЗНС "Н. Петков".Той е сред първите, които публично се изказват за неблагополучията в управлението на СДС. През 1996 г. се кандидатира за вицепрезидент от Обединените демократични сили (ОДС), заедно с Петър Стоянов, и печели изборите на балотаж.