Ванцети Василев е роден на 6 юни 1945 г. гр. Радомир. От 1973 г. сменя няколко професии в заводите на градовете Перник, Радомир и Земен. Преследван от органите на ДС като син на репресиран от лагера на остров Белене, през 1988 г. той емигрира в Италия, а следващата година заминава за Ню Йорк. Там подготвя за печат и първата си книга „Семената на страха“ – мемоарно-художествен разказ за униженията и безизходицата на един млад учен в условията на тоталитарния режим. След издаването ѝ „Семената на страха“ е представена в Ню Йорк.

„...по улиците убиват хора, започват арести. И още на 13 септември, въпреки че е непълнолетен, бива задържан в импровизиран арест във вътрешния двор на общината. Поводът е смехотворен: занесъл е вещите на бащата на обичаното от него момиче, попаднал в затвора, в резултат на което сам е прибран "за малка справка". (...) Принуден е да лежи по очи на пода, без да мърда, коленете го болят нетърпимо, в подземието цари пълен мрак. От време на време дежурният удря с приклада на пушката си по вратата и заплашва, че всички ще бъдат откарани на гробищата за разстрел. Стефан Власков свидетелства, че никога не ще забрави първия разпит, проведен от Бушмена (Георги Николов) – партизанин, с вдигнати на масата крака, който силно му напомня на враждебните и сурови герои от хитлеристкото пропагандно кино. Една сутрин Бушмена му съобщава, че го пускат, но да внимава в картинката – оттук насетне всяка негова крачка щяла да бъде следена. Оказва се, че „народната власт“ не си пилее думите напразно. През следващите години Стефан Власков е многократно задържан и бит в милицията.“…

„Престоите в концлагера „Куциян“ и в затворите – с цялата си атмосфера на унижение, трудности, издевателства и изкушения – бяха наложили отпечатък върху биографията и творческия път на Йордан Вълчев, върху поведението, манталитета и начина му на мислене. Но преживяното там не накърни оптимистичния му и ведър възглед за живота, чувството му за толерантност и опрощаваща мъдрост.“ акад. Иван Радев

„В комунистическите затвори и концлагери се влизаше лесно - заради дреха, заради прическа, заради виц, заради музика, заради книга, даже заради усмивка. Излизането от комунистически затвор /ако е писано!/ с високо вдигната глава е житейският изпит на нашето поколение. Колко хора го издържаха…“ – Николай Галев